Катрин Медлер: Театърът трябва да е извън момента на времето
Катрин Медлер e артистичен шеф на немския спектакъл „ Оберхаузен “ и режисьор на едно от най-новите заглавия в афиша на Народния спектакъл. Пиесата „ Мрак на края на града “ e написана е от Дарио Беванда (Босна и Херцеговина), в границите на районната самодейност на „ Гьоте институт “ за подкрепяне на нова драматургия от Югоизточна Европа. Това е един от петте текста, отличени с премия в заключителното издание на фестивала New Stages Southeast (Германия, 2023).
В дребен апартамент, в покрайнините на Сараево, чистачката Фикрета (Биляна Петринска) и младата ѝ помощница Бетина (Анета Иванова) се борят с мръсотията, безпорядъка и най-много – с пластовете прахуляк на времето. Там попадат на аудиодневник, воден от предходния жител (Зафир Раджаб) по време на обсадата на града през 90-те години. Докато той споделя всекидневието си, Фикрета и Бетина са принудени да се изправят против личните си призраци... Драматурзи на спектакъла са Лаура Мангелс и Павлина Дублекова. Сценографията и костюмите са на Франциска Изензее. Преводът е на Атанас Игов, а звуковата среда – на Кико Бек. През пролетта на 2025 година „ Мрак на края на града “ ще има премиера в „ Оберхаузен “.
България 2 мин. Сигнал за бомба в община Минерални бани 
Съдържание от сътрудници 2 мин. Кога идва краят на изравнителните сметки за парно в София? 
България 5 мин. Патриарси на църквата и рока, митове на медии и кино: Кои известни персони починаха през 2024 година 
Новини 6 мин. Нова ваксина против рак: Възможно ли е да се появи такава през 2025 година? 
България 1 мин. Жена открадна луканки за 700 лв. от магазин в Перник 
Тази заран 3 мин. Недялко първо буди мечка с пиратки, след това се сближава с мечки, а една го посещава в дома му 
България 5 мин. 2024 под лупа: 15-те най-четени тематики на bTV Новините 
България 5 мин. ТикТок 2024: Кои бяха рисковите провокации измежду децата? 
Тази събота и неделя 3 мин. Скандали, раздели и най-после Шенген: Каква беше политическата 2024 година? 
България 2 мин. Сигнал за бомба в община Минерални бани 
Съдържание от сътрудници 2 мин. Кога идва краят на изравнителните сметки за парно в София? 
България 5 мин. Патриарси на църквата и рока, митове на медии и кино: Кои известни персони починаха през 2024 година 
Новини 6 мин. Нова ваксина против рак: Възможно ли е да се появи такава през 2025 година? 
България 1 мин. Жена открадна луканки за 700 лв. от магазин в Перник 
Тази заран 3 мин. Недялко първо буди мечка с пиратки, след това се сближава с мечки, а една го посещава в дома му 
България 5 мин. 2024 под лупа: 15-те най-четени тематики на bTV Новините 
България 5 мин. ТикТок 2024: Кои бяха рисковите провокации измежду децата? 
Тази събота и неделя 3 мин. Скандали, раздели и най-после Шенген: Каква беше политическата 2024 година? 
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури 
Цените са годни за интервала на акцията или до привършване на наличностите. Всички цени са в лв. с включен Данък добавена стойност. 
Снимка: Даниел Димитров
Катрин Медлер, в диалог с Даниел Димитров – за себестойността на изкуството в Германия, за „ Мрак на края на града “, какъв брой тежко може да бъде бремето на спомените и елементарно ли е да убедиш един българска актриса да играе чистачка. И още: Чувства ли властта си в театъра. Каква е междинната актьорска заплата в един средностатистически немски спектакъл. Изпитва ли носталгия по театъра от детството и юношеството си. Кое е по-видно през днешния ден в театъра през днешния ден – социално-политическото наличие или естетиката. Защо язди, преди да отиде в театъра. В персоналния си живот високата 1,85 метра русокоска е един бодър и доста ухилен човек, споделя, че е пристрастена към хармонията. Обожава книгите, конете и тестените произведения.
От дете ходите на спектакъл. Помните ли първото зрелище?
- Както доста немски деца, и мен ме водеха на фамилни коледни пиеси. И това се случваше всяка година в театъра, в моя роден град. Първото нещо беше Gingerbread man – детско зрелище, от което бях изумена. Това е първият ми спомен от спектакъл...
Изпитвате ли носталгия по театъра от детството и юношеството?
- Да. Когато бях 16-17-годишна, гледах в действителност страховит спектакъл, още веднъж в родния ми град. Спомням си, че тогавашното художествено управление на трупата правеше доста актуален репертоар – с един доста млад и готин екип. Това време разпали театралната магия за мен.
Винаги съм мислила, че театърът би трябвало да е отвън момента на времето, в което се намираме в този момент. Че би трябвало да ни свързва с това, което се случва към нас – обществено, политически... Това беше моето изобретение тогава. Осъзнавах, че театърът е напълно на мястото си и визира тематики, които ме интересуваха като младеж. Аз, несъмнено, имах своето място и в учебния спектакъл, и това също беше ужасно.
Около 20 % от всички театри в Германия се ръководят от дами? Чувствате ли властта си в театъра?
- Много добре сте осведомен. Това е огромна тематика в Германия. Чувствам доста независимост и доста мощ в това, което върша. Чувствам и огромна отговорност, изключително като жена в театъра, която би трябвало да покаже, че дамите могат да управляват по друг метод. Това е нещо като моя идея.
Снимка: Даниел Димитров
Театърът е и пространство на свободата и силата, само че структурите и механизмите, по които работи, към момента са доста мъжки и прекомерно праволинейни. Има още доста за правене. Мисля, че в случай че театърът се управлява от дами и нехетеросексуални мъже, ще има разнообразни гледни точки. Има пиеси, в които играят идентичен брой дами и мъже, само че се желае друго място и позиция. Ако се канят повече дами режисьори, ще има доста повече многообразие и друг прочит на класиката. Но това е към момента дълъг път...
Може ли да се каже каква е себестойността на изкуството в Германия – ниска, висока, неопределима...
- Ние, в Германия, към момента сме доста привилегировани, тъй като имаме богата и разнообразна театрална среда. Има съвсем 200 държавно финансирани театрални институции, които са доста разнообразни една от друга. Има и частни театри.
Трябва да се има поради, че държавното и общинско финансиране сега не е в най-хубавия си интервал – заради коронавирус, инфлация, войната в Украйна. Но все пак, дотациите са много солидни. Пейзажът е разнороден, както в естетически проект, по този начин и в програмирането. Освен това, сме в забавен миг на промяна, в който театрите стартират да се трансформират. Вярвам, че поддръжката от страната няма да се промени, а театрите ще останат свободни да програмират, както намерят за добре.
Каква е заплатата на артист в средностатистически немски спектакъл?
- При щатните артисти минималната заплата е 2900 евро. Това е началото. В последните години финансовите параметри много се усъвършенстваха, за което заслуга имат и синдикатите, които в действителност се бориха доста за сензитивно нарастване. Като цяло, във всеки спектакъл е друго. Много постоянно заплатата е по договаряне. Бих споделила, че междинната заплата е към 4200 евро, или нещо сходно.
Снимка: Даниел Димитров
Щатните артисти обаче не могат да вършат нищо друго. Почти не могат да снимат в киното, малкия екран или другаде. Защото са много ангажирани и имат от две до шест функции на сезон.
Защо избрахте да поставите у нас „ Мрак на края на града “?
- Това е отлично построена пиеса. Харесва ми това, че действието се развива на два разнообразни времеви пласта – в наши дни и по време на войната в Сараево.
Как да се оправим с болката и пострадванията от предишното, в случай че това е обвързвано с политическо и историческо минало, или в случай че е персонално. Мисля, че това е доста дълбока пиеса – за тези болки, с които хората живеят и би трябвало да се оправят. Поставя се и въпросът по какъв начин да живеем с контузия, провокирана от войната – като се нараняваме взаимно, като сме нападателни един към различен... Как да намерим вероятност да живеем и да изградим бъдеще, даже върху тази контузия? За мен тематиката е доста вълнуваща и ми харесва по какъв начин създателят Дарио Беванда демонстрира разнообразни гледни точки. Показва по какъв начин гледната точка може да се промени, по какъв начин може „ работи “ прошката и по какъв начин някои болки в никакъв случай не могат да бъдат изтрити...
Колко тежко може да бъде бремето на спомените и натрупванията от предишното?
- Пиесата в действителност не дава отговор... По-скоро ни подсеща да бъдем чувствителни към другия човек, неговата рана и болежка. А по какъв начин да живеем с болката е нещо, за което всеки би трябвало да откри своя лична тактика. Може би има рани, без които не може да се живее. Това също може да е една от тъжните поучения от пиесата... Но в нея има и вяра, без да дава рецепта за справяне с болката. Просто демонстрира разнообразни тактики...
Лесно ли е да убедиш един българска актриса да играе чистачка?
- Изобщо не беше проблем. Самият кастингът бе прелестен... Дойдоха толкоз доста актриси. За мен беше същинска чест да се срещна с огромна част от трупата. Жените, както постоянно, бяха повече от мъжете. Съжалявам, че ще го кажа, само че дамите бяха и доста по-добре готови. Всички бяха видели, че това е страхотна пиеса, с доста забавни герои...
От това, което съумях да зърна като Ваши планове, оставам с чувството, че визията в едно театрално зрелище е водеща, а при Вас тя е и впечатляваща...
- Да, евентуално е по този начин. Много разгадавам на моите сценографи, по тази причина нормално работя с двама, всеки дава своето предложение и постоянно се опитваме да намерим най-хубавата визуализация. Но също по този начин съм огромен почитател на втория проект в театъра. Затова харесах и Дарио Беванда, където този втори проект е времето, съня или някакво друго метафизично равнище.
Снимка: Даниел Димитров
Тази добавена стойност е нещо, което постоянно ме е интересувало в театъра и евентуално това е, което се опитваме да го има и на сцената... Но също по този начин съм почитател на думата и текста. Както знаете, аз съм и драматург.
В София получи ли се това, което искахте и очаквахте?
- Абсолютно. Както споделих, за мен беше прелестно преживяване да работя с актьорите. И тримата са в действителност изключителни и са страхотни персони. Те дадоха доста от себе си в това зрелище – като мислене за героите, за тематиката. Бяха ангажирани от първата минута. Имахме чудесна полемика и диалози между тях.
Аз за първи път работя на британски и бях малко обезпокоена дали ще мога да се оправя. Но ние освен, че се разбрахме, само че намерихме общ сценичен език много бързо. Разбрахме се за естетиката, за това по какъв начин да играем и по какъв начин да използваме пространството...
Казвате, че театърът е две неща – социално-политическо наличие и хармония, и че може да има моменти, когато едното или другото става по-видно. Кое е по-видно през днешния ден?
- Мисля, че сега, в Германия в действителност има повече спектакъл, обвързван с политиката. И това се случва през последните години.
Добрият актьор има вътрешен глас за това, от което се нуждае моментът и театралното програмиране. Вярвам, че сега е значимо театрите да са отворени пространства. Заради всичко, което претърпяваме в Европа, сега, поради националистическите придвижвания... Освен това, популистките дискурси стават много мощни, хората не приказват между тях... Те са затворени в личните си граници и е мъчно да бъдеш комплициран, да бъдеш диференциран, да бъдеш отворен, демократичен и самоуверен.
Снимка: Даниел Димитров
Театрите към момента са пространствата, които могат да бъдат отворени за полемика, за съпричастност, за една по-фина линия, за сензитивните и нежни моменти. Хората могат да се съберат, да гледат пиеса, да изпитат тези страсти и да се отворят – най-малко малко. А това е доста, единствено по себе си. Дори след една комедия, ние сядаме дружно и си приказваме, а в случай че е политическа пиеса, би провокирала нещо като полемика...
Кога осъзнахте, че театърът е „ най-красивото място за работа и живот, което можете да си визиите “? Това са Ваши думи, казани през 2023 година
- Осъзнах го, когато започнах първата си работа в театъра. Осъзнах какъв брой разнообразни са хората, с разнообразни качества в работата, събрани дружно, с цел да дадат най-хубавото от себе си, и най-голямата им мотивация е, че са заедно за един план. Това беше в театъра на родния ми град. Когато приключих учебно заведение, направих първи си стаж там.
Катрин Медлер е родена през 1976 година в Оснабрюк. От 2022 година e артистичен шеф на „ Оберхаузен “. Преди това е била основен драматург и режисьор в спектакъл „ Мюнстер “ и шеф на Държавния швабски спектакъл в Меминген, който по време на нейното управление е почетен с Федерална премия за спектакъл. Завършила е драматургия, театрознание и относително литературознание в университета „ Лудвиг Максимилиан “, в Мюнхен, и Баварската театрална академия „ Аугуст Евердинг “, както и в Синсинати, Охайо. В просветителния ѝ път следват едногодишен проучвателен престой в Калифорнийския университет и докторска степен, както и разнообразни преподавателски позиции. Като режисьор слага в Държавния спектакъл на Майнц, Градския спектакъл на Инголщат и театъра на Трир. Сред най-важните ѝ постановки са „ Мъгла през август “ от Джон декор Дюфел, „ Маргарете Малташ “ от Кристоф Нусбаумедер (номинирана за немската театрална премия „ Фауст “), „ Ада и нейните дъщери “ от Ноа Хайдъл, немската премиера на акомодацията на романа „ Пътникът “ от Улрих Александър Бошвиц, както и „ Разследването “ от Петер Вайс, което слага на територията на комплекса, където са се провеждали събранията на нацистката партия.
Театърът към момента ли е това красиво място за работа и живот?
- Да. Все още мисля, че това е място с огромна независимост – да създаваш, да мечтаеш, да твориш... Харесвам и работният подтекст на театъра. Смятам, че хората там са специфични и това е мястото, което им дава опция да бъдат разнообразни. Театърът е несъмнено място – за това да бъдеш малко по-различен или да мислиш друго, или да изпитваш избрани страсти. Затова обичам театъра.
Знам, че доста обичате тестени произведения. Кое Ви е обичаното?
- (Смее се – бел. а.) Сега е баница и геврек. Като цяло, доста обичам да хапвам. Обожавам сандвич със сирене, а тук има страхотни сандвичи със сирене. Открих, че имате и суперсирена.
Има ли дума, която най-добре Ви разказва като човек?
- Може би, деятелен. Надявам се. Но може и раздразнителност (Смее се – бел. а.).
Как бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Аз съм човек, който обича театъра. Много е скучно, нали?
Аз също съм човек, който обича конете. Това е другата ми страна. Обичам да яхвам. Имам доста приветлив остарял кон, който не ми принадлежи, само че излизам да яхвам два пъти седмично в Германия. Много е хубаво. Рано заран, постепенно, на село. След това отивам в театъра.
Снимка: Даниел Димитров
Катрин Медлер е родена през 1976 година в Оснабрюк. От 2022 година e артистичен шеф на „ Оберхаузен “. Преди това е била основен драматург и режисьор в спектакъл „ Мюнстер “ и шеф на Държавния швабски спектакъл в Меминген, който по време на нейното управление е почетен с Федерална премия за спектакъл. Завършила е драматургия, театрознание и относително литературознание в университета „ Лудвиг Максимилиан “, в Мюнхен, и Баварската театрална академия „ Аугуст Евердинг “, както и в Синсинати, Охайо. В просветителния ѝ път следват едногодишен проучвателен престой в Калифорнийския университет и докторска степен, както и разнообразни преподавателски позиции. Като режисьор слага в Държавния спектакъл на Майнц, Градския спектакъл на Инголщат и театъра на Трир. Сред най-важните ѝ постановки са „ Мъгла през август “ от Джон декор Дюфел, „ Маргарете Малташ “ от Кристоф Нусбаумедер (номинирана за немската театрална премия „ Фауст “), „ Ада и нейните дъщери “ от Ноа Хайдъл, немската премиера на акомодацията на романа „ Пътникът “ от Улрих Александър Бошвиц, както и „ Разследването “ от Петер Вайс, което слага на територията на комплекса, където са се провеждали събранията на нацистката партия.
Последвайте ни за още настоящи новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Продължи да четеш